ПАСИЩНИ МЕСТООБИТАНИЯ
Естествените пасища са оформени от суровите условия на околната среда, включително климата, типа на почвата и топографията, които не допускат развитието на други типове растителност. Някои естествени пасища се срещат по високите части на планините, като например алпийските пасища, или върху стръмни и бедни почви, където не могат да виреят други растения.
Полуестествените пасища, от друга страна, са създадени или изменени от човешки дейности и поради това се поддържат с редовно косене или екстензивна паша. Еволюционният произход на европейските равнинни пасища и богатото разнообразие на видове в тях не са напълно изяснени: някои учени смятат, че е възможно такива пасища да са съществували в праисторическия период под влияние на едри тревопасни животни и горски пожари, докато други отхвърлят тази идея.
ДИВА ФЛОРА И ФАУНА В ПАСИЩАТА
Директивите на ЕС за опазване на природата защитават многобройни пасищни видове, включително почти 200 вида бозайници, около 100 вида влечуги, 88 вида птици и повече от 50 членестоноги.
Пасищните или степните птици са сред най-застрашените видове птици в ЕС. Примерите включват голямата дропла (Otis tarda), малката дропла (стрепет) (Tetrax tetrax) и ливадния блатар (Circus pygargus). Тези птици са силно зависими от откритите местности, което ги прави уязвими от промените в земеползването, които се отразяват върху растителната покривка и наличието на насекоми.
ДРЕБНИ БОЗАЙНИЦИ
Пасищата приютяват голям брой дребни бозайници, включително полевки, мишки и хомяци. Например лалугерът (Spermophilus citellus), наричан още суяк, вид, защитен съгласно Директивата на ЕС за местообитанията, е дребен бозайник, който се среща само в пасища в Централна и Югоизточна Европа. Естественият му ареал е разделен на две от Карпатите.
The Biodiversity information system for Europe is a partnership between
the European Commission and the European Environment Agency.
Other European Information Systems