МОРСКИ МЕСТООБИТАНИЯ: МОРСКИТЕ ТРЕВИ -– ГОРИТЕ НА МОРЕТО

В морските зони също има богато разнообразие от местообитания — от стабилната среда на дълбините до силно динамичните крайбрежни води. Защитените морски местообитания включват пясъчни плитчинина ЕС включват пясъчни плитчини, пластове морска трева Posidonia, морски пещери, рифове и дълбоководни местообитания, като например подводни структури, образувани от изтичане на газове. Повечето от тези местообитания са обитавани и от богати съобщества от животни. Ливадите от морска трева например приютяват много от тях — но това местообитание също е под заплаха.

МОРСКИ БОЗАЙНИЦИ

В моретата на ЕС се срещат тридесет и четири вида делфини, китове и морски свине, общо наричани китоподобни. Те представляват 42 % от видовете китоподобни в целия свят и включват обикновената или пристанищна морска свиня (Phocoena phocoena), обикновения бутилконос делфин, или афала, (Tursiops truncatus) и финвала (Balaenoptera physalus). Много от китоподобните видове могат да се гмуркат надълбоко. Кашалотът (Physeter macrocephalus) например може да се гмурка на дълбочина от повече от 2000 метра в търсене на предпочитаната от него храна, гигантската сепия.

Всички морски бозайници в ЕС се намират под строга защита в съответствие с Директивата на ЕС за местообитанията. Държавите членки трябва да предприемат подходящи действия, за да не допускат негативно въздействие върху популациите от китоподобни. За да спазват законодателството на ЕС, много държави регулират туристическите дейности, така че да не допускат китоподобните да бъдат обезпокоявани. Освен това в едно съвместно европейско усилие, координирано от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), държавите членки трябва редовно да наблюдават и докладват за състоянието на морските бозайници. В допълнение, в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС също се разглеждат някои от видовете натиск, на които са подлагани морските бозайници, като например подводния шум.

ДРУГИ ДЕЙСТВИЯ НА ЕС В ЗАЩИТА НА БРЕГОВЕТЕ И МОРЕТАТА НИ

Голяма част от усилията и постигнатите успехи в опазване на морската среда на Европа са координирани на равнището на Европейския съюз. В допълнение към директивите на ЕС за местообитанията и птиците, Рамковата директива за морска стратегия е специално създадена за справяне с основните видове натиск върху морската среда, за да се подобри качеството на моретата ни.

През 2020 г. Европейската комисия публикува Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., чиято цел е премахването или намаляването на прилова на застрашени видове до равнище, което дава възможност за възстановяването им.

Морският отпадък се превърна в сериозен проблем за много крайбрежни и морски местообитания и видове. В европейските морски води 80—85 % от морските отпадъци е пластмаса (от които пластмасовите продукти за еднократна употреба са 50 %), докато свързаните с риболова артикули са 27 %. Директивата на ЕС относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда въвежда мерки за забрана на продуктите за еднократна употреба, произведени от пластмаса, за които на пазара се предлага алтернатива, с цел намаляване на потреблението на съдове за храна и чаши за напитки, изработени от пластмаси, както и цел за разделното събиране на пластмасови бутилки. Положителното въздействие на тези мерки върху морската среда трябва да се прояви в близкото бъдеще.

ЕС предоставя финансова подкрепа за запазването и подобряването на морското биоразнообразие чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и програма LIFE на ЕС. По тези две програми са финансирани голям брой успешни проекти, насочени към морски и крайбрежни зони.